Задължени ли са децата да помагат на родителите си
Един ден се ражда дете. И никой не го пита, дали желае да бъде на този свят или не. А родителите на това дете, т.е. хората, които са го родили, въобще не се замислят върху обстоятелството, че детето им още от раждането поема отговорности: „ Да се грижи за родителите си, да им оказва помощ във всичко незабавно като остареят. “
Вярно е, че самото дете към момента не знае за това. То расте, заобиколено от наставнически грижи, обич и любов. Детето ни няма време да огледа обратно – защото към този момент е възрастен и има лични деца, за които да се грижи.
Трябва ли да се грижа за възрастните си родители?
Но тук стартира такава „ неразбория “: с изключение на личните ни деца, нашето възрастно „ дете “ има и остарели родители или даже баби и дядовци. Те също се нуждаят от грижи, и освен: в този момент в тях също би трябвало да се влагат пари. За медикаменти, за добра храна, за лечение… При пенсиониране възрастните хора няма да бъдат доста облагодетелствани. Сега е ясно за какво се нуждаят от децата, които раждат, без да питат самите деца: желаят ли те или не?
Някой може да възрази: децата са нужни за продължение на рода, а не с цел да поддържат родителите си в преклонна възраст. Да, тази доктрина също има право да съществува. Но можете да си визиите какъв брой нови домове за възрастни и самотни хора ще би трябвало да бъдат издигнати, в случай че всички възрастни деца откажат да оказват помощ на остарелите си родители?
Ето за какво децата, тези, чиято съвест е добре, би трябвало да отделят част от финансите си от фамилиите си и …
Сега ще кажа ужасни думи, само че това е животът – едно ще се появи, друго ще си отиде. С една дума, изчакайте, до момента в който старите родители умрат. И нашите лични деца ще порастват, с цел да ни оказват помощ, когато остареем.Не можете да знаете своя дял – отпишете жилището и забравете за всичко
Кой знае каква орис чака всички в остаряващите им години? Една вяра е за пенсиониране. Но да живееш почтено на това е нещо от сферата на фантазията. Но децата най-вероятно не са задължени да устоят финансово родителите си. Никой не изиска единодушието им, пускайки ги на ярко.
Въпросът е в действителност противоречив. Но старческите домове не са празни. И не всички деца и внуци идват на посетители. В последна сметка всеки има своя лична история за самотата. Например някогашният общоприет шеф на едно дружество, който се озова в старешки дом, откакто погреба жена си, преписа своя 4-стаен апартамент на локалния краеведски музей. И това е при живи деца и внуци. Въпросът е: кой ще го посети? Може би личният състав на музея. Но те към този момент бяха не запомнили за стареца, едвам имайки самообладание да им издадат документите за елитния апартамент.
Дебатът за това дали децата сме задължени да се грижим за възрастните си родители е безконечен. И тази полемика продължава от каменната епоха, когато децата споделят с родителите си част от добития мамут. Затова най-вероятно грижата за възрастните хора е по-скоро въпрос на съвестта на всеки. Но за продължение на човешката раса в действителност са нужни деца. Съгласни ли сте с това?
